| Огнян Стефанов: Живея втори живот, но не мога да избягам от журналистиката |
 |
 |
 |
| Samedi, 18 Octobre 2008 00:00 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
С чуковете могат да спрат много неща, казва пребитият журналист в интервю за "24 часа". И защо Огнян няма да се откаже от журналистиката и как държавата може да се преобрази положително, ако копира перфектния модел на работа във ВМА, създаден от ген. Стоян Тонев.
Нямам нищо общо с анонимния сайт "Опасните новини". В ДАНС ме извикаха, срещата мина спокойно, тръгнах си без притеснения. Това декларира във втората част от специалното интервю за в. "24 часа", пребитият на 22 септември, главен редактор на електронният сайт "Фрог нюз". Той каза, че не е имал конфликти и със съветника в ДАНС Алексей Петров. Битият с винкели и чукове журналист смята, че всеки засегнат от "Фрог нюз4 може да си потърси правата в съда. Огнян Стефанов няма представа кои са поръчителите на наказателната акция, а зад жестокостта не може да разпознае конкретни лица. Себе си вижда като частица от някаква схема. Днес четете защо Огнян няма да се откаже от журналистиката и как държавата може да се преобрази положително, ако копира перфектния модел на работа във ВМА, създаден от ген. Стоян Тонев. интервю на Стойко Стоянов - След 22 септември се отприщи лавина от скандали. Оказа се, че ДАНС е разработвала и подслушвала журналисти, политици, интересни лица без причина. Заговори се за къртици. Освети се разработката "Галерия". Вместо параноя, всичко това се оказа истина. Как ще го коментираш? - Чух откъслечни неща. Умът и тялото ми работят в друга посока. Не съм запознат затова не е сериозно да коментирам. Не е моя тема. - Според ДАНС, побоят бил, за да ти се затвори устата, да не проговориш кой стои зад сайта "Опасните". - Не съм чул и няма да коментирам. - Споменават се твои разговори с депутата от БСП Татяна Дончева. - Нормални разговори, нищо повече. - От Агенцията по сигурност се оплакаха, че твоят случай настроил хората срещу тях. - Съжалявам, ако е така. А какво преживях аз, семейството ми, близките ми, приятелите ми. Обществото и без нашите мнения ще си изгради представа за нещата. - Над 120 журналисти и граждани се събраха в градинката до МВР, за да изразят съпричастност с теб и да протестират срещу чуковете? - Това е един великолепен жест! Благодаря на всички. Благодаря на десетките, които се обадиха и по някакъв начин изразиха подкрепа и съпричасност с мен. Важно е да усещаш подкрепа. - Чуковете могат ли да спрат словото? - Могат да спрат много неща. И не само с чукове. - "Фрог нюз" остава ли на медийния пазар? - През последните дни, влизанията в сайта са стигнали до 240 - 250 хил. на ден. Знам, че основната причина за това е станалото с мен. "Фрог нюз" ще продължи своята работа. Читателите ни са прекрасни. - Нямаш наремение да се разделиш с журналистиката? - Къде да избягам от нея? В Швейцария, в Бенин, в Монголия? Да спя в юрта и да пия кумис? Живея втори живот, ще трябва да премисля много неща. До себе си имам семейството, една прекрасна малка внучка, имам добри приятели и колеги. Надявам се и те да ми помогнат. Не мога да ги оставя и да отлетя за Северна Корея или Карибите. Нямам и желание, нямам и финансова възможност. Животът е нещо съвсем различно от мечтите. Ноам Чомски казва: Това, което хората искат да научат за живота, няма да го намерят в медиите. - Говориш за пръв път, искаш ли нещо да кажеш на извършителите и поръчителите? - Нищо, нищо. Моля те да не говорим за това. По време на перостройката в СССР се играеше една пиеса "Гледна точка". Сюжетът й се състоеше в това, че всеки герой излизаше и казваше своята гледна точка по даден проблем. На моменти публиката се объркваше, тъй като освен, че са много, гледните точки макар и противоположни звучат убедително. Преди години ни казваха, че вярната гледна точка е тази, определена от ЦК на БКП. Но всеки си е имал и своя вътре в себе си. Днес пак ли трябва някой да ни казва вярната гледна точка? - Каква развръзка очакваш? - В личен план, сигурно ще мине време докато проумея накъде да поема. Друго сега не ме интересува. От болничното легло преосмислих и една по-сериозна тема. Мисля си, защо не се случва така, че нашата държава да се подреди, да се промени трайно и положително. Уж всички го искаме, а то не става. Питам се, как така тук във ВМА са успели да си подредят нещата? Как така ген. Стоян Тонев успява да създаде перфектна организация, перфектна схема за работа. Имам предвид, че всички звена знаят какво правят, как и кога да го правят, кой за какво носи отговорност. Тук е ясно кой носи хляба и супата, кой мие пода, кой е в операционната, кой реже, кой шие. Всеки си е на мястото. Машината работи. Може правилата да са строги и да не се харесват от някои, но резултатите са налице. Това е мое нблюдение. Не го казвам за да правя пиар и реклама на ВМА, те и без моите думи са достатъчно авторитетни. Казвам го, защото си представям какво ще стане ако в цялата държава е така. - Какво е здравословното ти състояние в момента? - Все още тежко. Пътят на възстановяването е тежък, но ме подкрепят много хора, а екипа на доц. Йотов е невероятен. Всеки ден се случват добри неща. Но до стъпването на крака, в буквалния смисъл, е още рано. Затова разчитам колегите от медиите да ме разберат. Този разговор ми коства много усилия... Затова и спирам до тук.
Powered by !JoomlaComment 3.26
3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved." |
