| Добрата новина на президента |
 |
 |
 |
| Петък, 10 Октомври 2008 13:27 | ||||||||||||||||||||
|
“Докога ще се занимаваме, извинявайте за емоцията, само с мутри и ченгета, на мен вече ми е до тук!”. Обичам криминалните романи, но не обичам криминалните сюжети - на “сивата” политика, на “сивата” икономика, на “сивото” в обществения живот. Ще се боря с това и ще търся съюзници, независимо къде са те - дали са при управляващите, или при опозицията”. Думите са на президента Георги Първанов. Те бяха произнесени на 03 октомври пред студенти от филиала на УНСС в Хасково. Дали заради това, че изявлението на президента бе направено в провинцията или защото бе отново петък, призивът остана без нужната подкрепа. Радостно е, че държавният глава е загрижен за липсата на „добри новини”. В такъв случай не ни остава нищо друго освен да го подкрепим, да забравим скандалите около спирането на парите по еврофондовете заради корупция, да не бъдем толкова критични към контрабандата, търговията с дрога и източването на ДДС. Много по-добре е да обръщаме внимание, примерно, на кариерата на младите поп-певици… „Да, ама не…”, както казваше доайенът Петко Бочаров. Нетипично е за историк като държавния глава да забравя стряскащи факти от реалността и изминалите години, но явно на Първанов така му е удобно. Президентът вече две седмици удобно се държи като „наблюдател от Варшавския договор” около скандалните разкрития за 10-месечната дейност на ДАНС, която се прочу със закриване на сайтове, следене на политици и журналисти, както и с подозренията за „търговия с информация” от страна на част от ръководството. Първанов със сигурност е сред тези, които макар и да не го демонстрират, с усмивка наблюдават трусовете в българското ФБР, още повече, че държавният глава публично обяви при създаването на агенцията, че тя не е негово дело. Тезата на държавния глава идва и само месеци след като стана ясно, че вътрешното министерство е „прогнило” отвътре и вместо да се бори с мафията и корупцията, всъщност я покровителства. Добре е да отбележим, че очакванията за ефективност на прокуратурата през мандата на бившия президентски съветник, все повече се превръщат във фарс. Още повече, че констатациите за тотален блокаж на българските право-охранителни институции идват най-често от партньорите ни в ЕС и НАТО. Изненадващо защитилият докторска дисертация по история на тема: „Димитър Благоев и българският национален проблем“ президент бързо забравя и своите близки приятели, съветници и спонсори. Сигурно на Георги Първанов отново му е „втръснало” и когато в сряда стана известно, че в Германия осъдиха тамошните съучастници в аферата „Стойков-Николов” по източването на 7,5 млн. евро по програма САПАРД. Българската част от групата едва ли скоро ще чуе произнасянето на присъда, но поне няма да остане забравен фактът, че уличеният в престъпна дейност собственик на курорта „Дюни” и на пернишката металургия, бе сред спонсорите на кампанията на Георги Първанов за втори президентски мандат. Присъдата на германския съд е нещо повече обаче. Тя дава отговор и на въпроса, който българският държавен глава зададе, когато ОЛАФ обяви, че „влиятелни сили у нас нямат интерес да бъде наказано което и да е лице”. През юли Първанов поиска „ДАНС в конструктивен, партньорски диалог с ОЛАФ да изясни какви са реалните факти, има ли доказателства за подобни тези, защото те звучат доста тежко”. Докладът на европейската служба за борба с измамите бе стигнал до извода, че българските власти закрилят престъпна мрежа с участието на спонсор на президента, която източва пари от фондовете на ЕС. На президента може да му е втръснало от „ченгета и мутри”, но все още без отговор остава друг въпрос. Кой стои зад убийството на Емил Кюлев и покушението срещу Манол Велев? Броени дни след убийството на Кюлев на 26.10.2005г., британското списание „Икономист” писа: “Емил Кюлев очевидно успя да се отърси от тъмното си минало и стана водещ банкер и финансов съветник на президента Георги Първанов”. Днес, стопанинът на „Дондуков” 2 може наистина да е забравил, че само ден след стрелбата, бе заявил: „че е трудно оспорим изводът за тежкия обществено-политически ефект убийството на Емил Кюлев.” Изненадващо, но явно държавният глава е забравил и с кого най-често гледаше срещите на националите ни по волейбол във Варна. В Двореца на културата и спорта, до страстния почитател на играта около мрежата, винаги неотлъчно стоеше бизнесменът Манол Велев, който оцеля по чудо след прострелването му на 11 юли 2007г. Съпругът на председателя на ДАМС Весела Лечева бе по-известен с множеството си имоти и различни бизнеси у нас, отколкото с това, че е бил съветник на държавния глава по въпросите на спорта. Едва ли обаче държавният глава има толкова селективна памет, по-скоро бившият лидер на БСП се води от максимата на „Сървайвър – Островът на перлите”, а именно: „Героите се сменят, играта продължава…” Но нека спрем, нека наистина вникнем в думите на Първия в държавата. Още повече, че той лично се ангажира „да се бори” срещу „сивото в политиката” и т.н. Сигурен съм, че мнозина биха подкрепили инициативата на президента за „добри новини”, особено, ако той пристъпи към изпълнения на намеренията си. Това вече ще е новина.
Powered by !JoomlaComment 3.26
3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved." |
