| ДАНС – не просто безполезна, а и вредна за националната сигурност |
 |
 |
 |
| Петък, 10 Октомври 2008 06:50 | |||||||||||||
|
Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България kafene.net Само девет месеца след като беше създадена, българската Държавна агенция “Национална сигурност”, по-известна като ДАНС, се оказа в епицентъра на буря от обществено недоверие, която засяга не само въпроса за стила и методите на работа, използвани от Агенцията, но и темата за целта и смисъла на нейното съществуване изобщо. Рекламирана първоначално като “българското ФБР, което ще се бори с престъпността и корупцията по високите етажи на властта”, напоследък мненията за дейността на ДАНС я свързват повече с характера на бившата комунистическа Държавна сигурност, отколкото на спецслужба в нормална, демократична държава. Идея за създаването на ДАНС се появи в началото на 2007 година, лансирана от президента Георги Първанов. Впоследствие обаче тя беше подета и практически разработена от премиера Сергей Станишев, който успя, за неудоволствие на президента, да “прикачи” Агенцията към изпълнителната власт. В крайна сметка Законът за ДАНС мина през Парламента в средата на декември 2007-ма, а от началото на 2008-ма службата заработи. За неин председател бе назначен бившият служител на Държавна сигурност Петко Сертов, в по-нови времена – съветник първоначално на президента, а след това и на министър председателя по въпросите на сигурността. В състава на ДАНС влязоха три независими една от друга до този момент служби – Националната служба за сигурност или контраразузнаването, Военното контраразузнаване, както и Финансовото разузнаване. Още със създаването на ДАНС стана ясно, че тя получава изключително големи правомощия, а в същото време управляващите направиха всичко възможно да я предпазят от каквато и да било отговорности, като десет месеца протакаха създаването на предвидената от закона парламентарна комисия, която да контролира дейността и. При това положение не е никаква изненада, че от началото на септември насам ДАНС се оказа публично най-обсъжданата и най-критикувана държавна служба в България. Всичко започна със затварянето на сайта “Опасните новини”, в който беше изнесена информация за незаконна дейност на хора от самата служба. Последва инцидентът със зверското пребиване на журналиста Огнян Стефанов, а веднага след това гръмна и скандал, свързан с незаконно събиране на информация за депутати. Впоследствие се оказа пък, че в ДАНС от лятото насам има и открита разработка под наименованието “Галерия”, по която се набира информация и се подслушват журналисти. Така съществуващите по-рано обществени опасения, че ДАНС може би ще възпроизвежда манталитета и практиките на бившата Държавна сигурност, бързо започнаха да се превръщат в обществена увереност. - Пламен, след поредицата от скандали напоследък, ще бъде ли създадена най-после предвидената от закона парламентарна комисия за контрол на дейността на ДАНС? - Засега, Фили, се очертава да бъде създадена подкомисия към съществуващата парламентарна комисия по вътрешна сигурност, като нейното председателство със сигурност ще бъде поверено на човек от БСП, а не, както изглежда по-нормално – на депутат от опозицията. Казвам че това изглежда по-нормално, защото главната цел, с която беше създадена ДАНС, е борбата с корупцията и престъпността по високите етажи на властта. А ако подкомисията е в ръцете на властимащите, това би означавало, че управляващите на практика създават орган, който ще контролира органа, който трябва да контролира самите тях. Така стигаме до поредния български абсурд, достоен за перото на Бекет и Йонеско. А може би – на Оруел. - Още от зараждането на идеята за създаване на ДАНС имаше много спорове доколко такава институция е наистина необходима. Тези спорове продължават и досега. Какви са основните аргументи за и против? - Аргументите на управляващите са, че такъв орган е необходим като “поредна стъпка от реформирането на сектора за сигурност в България”. И че той трябва да се разглежда “като възможност за по-добра координация между институциите, занимаващи се с борбата с корупцията, организираната престъпност и мерките срещу прането на пари”. В случая цитирам изказване от декември 2007-ма година на депутата от БСП Ангел Найденов, член на парламентарната комисия по вътрешна сигурност. На практика нито едно от тези твърдения не се реализира обаче – нещо, за което опозицията предупреждаваше от самото начало. Ще припомня само думите на бившия министър председател и лидер на ДСБ Иван Костов, който при приемането на закона за ДАНС каза пред Парламента: “Най-бедната държава в Европа сега ще издържа две министерства на вътрешните работи - а едното ще шпионира другото”. Костов определи ДАНС като “безполезна агенция” и впоследствие се видя, че това действително е така. За цялото време на съществуването си и при огромния финансов ресурс, с който разполага, Агенцията успя да арестува двама души – един заместник-министър и един заместник-шеф на държавната агенция за младежта и спорта. И двамата – вече пуснати от съда под гаранция с изгледи делата им да се проточат и стопят. Нещо повече обаче. Особено напоследък се вижда все по-ясно, че ДАНС е не само безполезна, но и вредна агенция. И то именно по отношение на сферата, за опазването на която е създадена - националната сигурност. - Пламен, тъй като все пак става дума за специална служба, може би има успехи, свързани с опазването на националната сигурност, за които обществото не знае? - Ако имаш предвид разкриването на някакви чужди шпиони, Фили, което да е останало в тайна поради дипломатически или други съображения – силно се съмнявам. В България много отдавна никой не разкрива шпиони, защото предишните ни противници от гнилия Запад сега са ни близки съюзници и знаят за нас повече от самите нас, а предишните ни съюзници от КГБ, които сега би трябвало да са ни противници, са главните ни снабдители с енергийни ресурси, така че не можем и с пръст да ги пипнем. Всъщност вероятно за чуждите шпиони в България може да се научи повече, ако се прегледа някой списък с раздадени от президента държавни ордени, отколкото от сводките на спецслужбите. В другото си основно направление – борбата с корупцията по високите етажи на властта, ДАНС също не блести. Дори не мъждука. Напоследък службата дотолкова се нуждае от положителен ПР, че ако имаше какъвто и да било успех в тази сфера, веднага щеше да се разчуе. Но като казвам, че ДАНС е вредна за националната сигурност, имам предвид най-вече атмосферата, която се създава в страната поради нейната дейност. Това е атмосфера на подмолни политически и личностни интриги, компромати, подслушване и следене без никакви законови основания, търсене на врага навсякъде другаде, само не в собствените редици и сред политическите началници, ограничаване свободата на словото. В крайна сметка това е отровната и много добре позната на мнозина атмосфера от времето на Държавна сигурност. След всичко станало през последния месец и половина, човек има чувството, че ДС се възпроизвежда - като амеба, чрез просто делене - и всяко от нейните пипала посяга да разруши още повече и без това твърде крехката представа за истинската стойност на демократичните ценности, която има българското общество. И с не по-малка сила посяга да разруши също крехкия имидж на България като демократична държава, член на Европейския съюз и НАТО – нещо, което също би трябвало да се причисли към основните аргументи за това, че ДАНС е вредна за българската национална сигурност. - Министър-председателят Сергей Станишев обаче съвсем не мисли като теб. Според него ДАНС е постигнала успехи и тъй като се превръща в заплаха за хората с тъмни интереси, подложена е на атака. Станишев декларира също пълно доверие в председателя на ДАНС Петко Сертов, макар около скандала с подслушването да се разбра, че действията му са ако не незаконни, то поне доста двусмислени. - Станишев наистина говори за някакви успехи на ДАНС, но не посочва нито един такъв успех. Това първо. Второ - вчера той уволни Иван Драшков, заместника на Петко Сертов, но не заради нещо, а заради нищо. Или поне обществото така и не разбра дали заради далаверите на най-близките му или заради нещо, което е сгафил в своята служебна дейност.И трето – ако някой беше попитал Сергей Станишев дали вярва, че неговата любов не му изневерява и той беше се заклел, че вярва, аз щях да му повярвам също. Подобни прояви на доверие обаче, когато става дума за отношения между държавни институции, са напълно безсмислени. И – пак ще спомена тази дума – дори вредни. Ако иска да натрапва на обществото частното си мнение и да го превръща в национален фактор, Станишев трябва да напусне поста си и да стане политически анализатор в някоя медия. Иначе, докато е министър-председател, трябва да е наясно, че си има правила, има си закони, по които трябва да се развиват тези отношения. Има си органи – или поне би трябвало да има органи - които могат – или поне би трябвало да могат – да извършат съответните проверки и тогава да се правят декларации за доверие. Иначе се връщаме отново към времето на патриархалния комунизъм, когато бащицата ръководи държавата по инстинкт, а не според законите. При създадената ситуация с ДАНС обаче, Фили, аз лично не виждам възможност нещата да се променят към по-добро, поне докато на власт не дойде друго правителство с по-нормални виждания за дейността на специалните служби и гражданския контрол върху тях. Но което и да било друго правителство също не би постигнало успех, ако се ограничи само с някаква реорганизация и не посегне към същността на проблема, като забрани присъствието изобщо на бивши служители на Държавна сигурност в съвременните, демократични специални служби на България.
Powered by !JoomlaComment 3.26
3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved." |
